Музей на родопския карст

  Чепеларе

Музеят на родопския карст в гр.Чепеларе е уникален по рода си в България и е единственият музей на пещерите в Югоизточна Европа. Помещава се на първия етаж на хотелска сграда, алпийски стил, неслучайно наречена „Пещерняк". Защо в Чепеларе? Любовта към природата подтиква амбициозния, млад учител Димитър Райчив да създаде ученически кръжок по геология, в далечната 1950г., с който започват първите прониквания в пещери. През 1963г. Райчев е подкрепен от други ентусиасти научни специалисти и пещерняци и е създаден Пещерен клуб. Започва научно изследване на пещерите и само за 5-6 години са проучени близо 200 пещери в Родопите, а резултатите са събрани в Музейна сбирка по пещерно дело, открита през 1968г. Научен колектив от специалисти, от национални културни институции, доразвиват музейната сбирка в експозиция на Музей на родопския карст, официално открит през 1980г. Музеят е резултат от нелекия труд на няколко поколения пещерняци, сътрудници и научни специалисти, положен през 60 годишната история на пещерното дело в Родопите. Светът на вечен мрак е представен в няколко насоки. Геологията „прочита" земните пластове и ни казва, че планината Родопи е най-старата суша на Балканите, в която се срещат 70% от познатите минерали в България. Колекцията включва някои по-рядко срещани и по-атрактивни минерали като ахати, гранати и др. както и типични пещерни минерали от пещерите в България. В нашата планина се срещат и трите вида основни скали - магмени, седиментни и метаморфни. Преобладават метаморфните скали, богати на калциев карбонат, което обяснява и силно развития карст. Пещерите са резултат от химическото действие на водата върху карбонатните скали- варовици, мрамори и доломити. Водата се съединява с СО2, получава се агресивна вода, която може да разтваря калциевият карбонат от скалите и се получават различни карстови форми - кари, каньони, пропасти , пещери и мн. др. При определени условия разтвореният карбонат кристализира повторно и се образува украсата в пещерите - сталактити, сталагмити, сталактони и много други. Пещерите имат и своите съвременни обитатели. Те се наричат троглобионти, за които е характерно че са слепи, нямат окраска и са с по-добре развити органи за ориентация. В пещерите се срещат и троглофили, животни които са добре приспособени да живеят в мрака, но не запостоянно, а излизат и навън. Най-интересни от тази група са прилепите. От познатите 35 вида за Европа, 29 се срещат в българските пещери. Пещерните наслаги крият кости на животни изчезнали преди хилядолетия. Едри бозайници като леопард, носорог и др., които са се разхождали по българските земи, а пещерната мечка дори е използвала пещерите като убежища, в тях е прекарвала зимния си сън, което определя името й. Скелет сглобен от естествени кости на пещерна мечка, изчезнала преди 13-14 000 години, можете да видите само в този музей. Някои пещери с постоянната си температура са примамили праисторическия човек да потърси в тях закрила от студа. Най-ранното човешко присъствие в родопските пещери археолозите определят отпреди 6-7 000 години. Тогава хората тук още не са познавали металите и са изработвали своите оръдия на труда и оръжия от камък, кремък и кост. Но точно тези хора, в пещерният мрак, написват първите редове от хилядолетната ни човешка история.