с.Лилково

  Родопи

Село Лилково се намира в пазвите на един от най-красивите и най-посещавани ридове на Родопите – Чернатица /Карабалкан/. Той води началото си от Пампоровската и Роженската седловина, включена между коритата на реките Въча и Чая. Заоблените била, върховете и склоновете му са покрити с обширни иглолистни гори, в по-ниското и с букови, нашарени от слънчеви поляни, ухаещи на цветя и ароматни билки и безброй студени бистри извори. Въпреки, че е само на 36 км. от град Пловдив, Лилково е едно от най-високо разположените села в Родопите – 1440 м. надморска височина. На 2,5 км. е бившето село Брезовица, сега махала към него. Срещу Лилково се извисяват върховете Модър /1992 м/ и Свети Илия /1705 м/, а в ниското се вие река Елшица /Първенецка/. От връх „Свети Илия“ се открива прекрасна гледка към селата Орехово и Павелско. По черни пътища може да се отиде до съседното село Ситово и тракийската крепост Щутград, както и до чепеларското село Орехово. Селото е един от най-удобните изходни пунктове за посещение на хижа „Персенк“ и летовище „Бяла черква“. На юг по пътя за х. Персенк се преминава през седловинната поляна Митницата. Тя е кръстовище на пътища за Белочерковския и Върховръшкия дялове. До 1912 г. тук е минавала границата и е имало митница, от която е останало името на местността. ИСТОРИЯ Лилково е много старо селище, изцяло християнско. По време на турското робство е било със смесено население – християни и мюсюлмани и се е наричало Демирджикьой /желязно село/. Освободено е от османска власт на 31 януари 1878 г. В годините след Освобождението българо-мохамеданите постепенно се изселват. Има легенда, че в този район е кръстосвал с дружина хайдутинът Лило войвода и може би от там е произлезло и името на селото-Лилково. През 1912г. първата пушка на Балканската война е гръмнала в близост до Лилково – на границата при връх Модър. През 1922г. тук е роден йеросхимонах Пахомий /светско име Иван Вълчев/ – библиотекарят на Зографския манастир в Света гора. Той прекарва 42 години от живота си в българския манастир в Атон, като пази уникалната библиотека съхраняваща безценни за българската история и православието ръкописи и книги от 10-ти век до днес. Там се съхранява и оригиналът на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. Пахомий отстоява българския характер на манастира при няколко кризи. Когато българските монаси остават под регламентирания минимум е имало силен натиск за завземане на Зографския манастир и книжното му богатство, дори са правени опити да бъде отровен. Затова мнозина го наричат живата история на този манастир. В Лилково е роден и авторът на книгата „Тъмраш”- полк.Ангел Вълчев. Книгата е уникално историческо и краеведско изследване за съдбата на съседното село Тъмраш и неговите жители българо-мохамедани, за споровете около участието им в потушаването на Априлското въстание, за Ахмед ага Тъмрашлията – най-дълго управляващият Рупчоската нахия. Първото издание на книгата излиза през 1973 г., но интересът към това среднородопско, макар и вече несъществуващо селище продължава и до днес. ОБЩЕСТВЕНИ ИНСТИТУЦИИ Дълго време за училище е служила Стояновата къща. През 1880 година е изградена първата училищна сграда в близост до църквата. В същата сграда след време се помещава кметството на селото. Пръв учител в новото училище е Георги Тасков от Ситово. През 1961 г. е завършен строежа на новата училищна сграда. През 1973 г. училището с последен директор Коста Папазов е закрито поради липса на ученици. Сградата на училището по късно се използва за ученически лагери. КУЛТУРНИ И ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В центъра на Лилково се намира голямата и красива каменна черква „Свети Архангел Михаил“. Тя е построена от Хаджи Георги от Косово, „баш дюлгеринът“ на Рупчос и е открита през 1859 г. Според преданието Ахмед ага Тъмрашлията е дошъл, забил кюскията в средата на селото и казал: „Тук ще бъде черквата”. Той бил заварил да палят свещи и да поставят „питурки“ край тамошната джамия, която била построена върху основите на съборената някога българска черква. Като разбрал каква е работата, Ахмед ага наредил да се построи църква на българите, та и те да има къде да се молят. В околностите на селото има много параклиси. РЕДОВНИ СЪБИТИЯ Годишен събор – всяка първа събота на месец юни.